Село Стоилово

Намира се на 5 км северно от главния път Бургас – Малко Търново, на 9 км от гр. М. Търново и 83 км от гр. Бургас; 300 м.н.в.
Старо име: не е засвидетелствано.
Население: 112 жители.
Разположено е на високо, огледно било, над долините на реките Мечи дол и Велека. От селото се откриват красиви панорами към Босненското било, с “кацналите” по склоновете  му  селца, към м. Пéтрова нива с паметника на Преображенци, както и към вековните букови гори на резерват “Средока”, разположени на стръмния десен бряг на р. Мечи дол.

Счита се, че Стоилово е едно от най-старите селища в Странджа. В стари предания се говори, че на това място пръв преди около 400 години  се заселил дядо Стоил със своя род.

Следи от древността се срещат в околностите на селището – тракийски могилни некрополи и остатъци от металургична дейност.

В Стоилово са запазени стари къщи, строени през ХVІІІ – ХІХ век, като най-впечатляваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Архитектурен паметник, двуетажната сграда с резбовани тавани и долапи е била най-голямата селска къща от ХІХ век в Странджа. Днес, за голямо съжаление, е изоставена и полуразрушена.

Близостта на трите реки - Велека, Мечи дол и Младежка, и изобилието от леска по поречията им, създали условия в селото да работят голям брой майстори кошничари.  Те снабдявали с кошове за риба, дървени въглища и грозде лозарските, рибарските и въглищарски центрове по цялото южно Черноморие. Днес това е единственият жив занаят в Странджа.

Интересни параклиси около Стоилово са “Св. Илия” – на края на селото в източна посока; “Св. Георги” – на 4 км западно от селото в м. Нивище; столнините “Св. Костадин” - на 1 км северно от селото, “Св. Троица” – на около 3 км североизточно от селото,  стоиловското пещерно светилище “Св.Марина” - на около 5 км югоизточно от селото.

Празникът на селото е  в деня на Св. Св. Константин и Елена.

Църква “Св. Илия”

Строена е в края на ХVІІ век, неколкократно възстановявана. Имала е  оригинален кръстовиден план, който не се  е срещал никъде другаде в Странджанския край. В църквата се съхраняват икони от созополския иконописец Сократ Георгиев – “Св. Мина” и “Св. Богородица”.

Тук са едни от най-старите олтарни двери, датиращи от ХVІІ в.