Реките в ПП “Странджа”

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.

Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с. Стоилово. След с. Звездец изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците намаляват и водосборът, основно през зимата и пролетта, е от доловете Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р. Еленица.

Във Велека са установени 32 вида риби – балканска пъстърва, лупавец, речен кефал, лещанка, кротуша, кримска мряна, резовска брияна, говедарка, горчивка, речна змиорка, плоскоглаво попче и др. Три вида от ихтиофауната на реката са записани в Червената книга на България – лупавец, резовска брияна и речна змиорка.
В долното й течение горите и крайбрежните лъки сезонно биват заливани от пролетните води – така се образува влажна зона с лонгозен характер.
Велека е плавателна 8 км от устието си и в този участък е интересна за почитателите на водния туризъм.

Резовска - води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов.

Край биосферния резерват “Узунбуджак” реката образува меандри, наричани от местните хора “бужаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров бужак, Големия бужак и др.

Склоновете към р. Резовска са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза.
Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери.

Резовска е по-бърза, по-усойна и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. За поречието са характерни безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок.
Влива се в Черно море в малък залив недалеч от резовския параклис „Св. Иван”.

Мечи дол – десен приток на р. Велека с дължина 26 км. Води началото си от сливането на Голям и Малък Мечи дол, които протичат през резерват “Витаново”. Тече в североизточна посока, в дълбока и гориста долина. Дива и буйна река с вирове, скални прагове, водопади и множество меандри в долната си част. Известна е с балканската си пъстърва. Преди вливането си в река Велека преминава край с. Стоилово и служи за граница на резерват „Средока”.

Младежка река (старо име Карамлък, Тъмна река) – ляв приток на Велека с дължина около 40 км. Карстовите й извори са на около 1 км западно от с. Младежко, в едноименната природна забележителност. Тече в гориста долина на юг от Босненското било и се влива в р. Велека при Тракийски лагер, южно от с. Заберново. При големи засушавания реката частично пресъхва в долната си част. Ихтиофауната й е по-бедна от тази на р. Велека. В горното й течение се среща балканска пъстърва.

Делиевска (Делийска) река – гранична река, ляв приток на Резовска, с дължина около 17 км. Извира от рида Дряньовец, по който минава българо-турската граница. В горното си течение е от най- студените и усойни странджански реки. Във водосбора й влизат южните склонове най-високата част на българска Странджа – вр. Голямо Градище (709 м) и западната част на Голямата могила над гр. Малко Търново. На речния бряг, в м. Делиево (дн. в Турция), до 20-те години на ХХ век все още се е провеждал Делиевският панаир - един от най-прочутите събори в Странджа за онова време.

Катун – десен приток на р. Велека с дължина около 15 км. Буйна и студена река, преминаваща през карстовия район около с. Бръшлян. Влива се във Велека малко под местността Ковач. Непосредствено над устието й се намира единственият действащ рибарник в Странджа.

Църногоровска река -  ляв приток на Резовска. Събира водните течения от южната половина на Малкотърновската котловина. С най-дългия си приток достига около 8 км дължина. В м. Църногорово и до днес се провежда прочутият някога едноименен панаир, привличал хора от цяла Странджа и Източна Тракия.

Караагач – дължина около 36 км. Образува се от сливането на извиращите от Босненското било Трионски дол, Орешка река и Узунчаирска река. Влива се в Черно море с дълбоко устие южно от гр. Китен. Трионски дол носи името си от многобройните водно задвижвани триони (бичкии, чаркове), където селяните от Кондолово и Българи някога бичели трупи.

Забележка: На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години.