Днес се навършват 83 години от обявяването на първия резерват в България – „Силкосия”, който е разположен на територията на Природен парк „Странджа”. Това е станало на 29 юни 1933 г. с царски указ № 8485. В мотивите за това решение четем ”...поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна  и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище...”

Днес първият български резерват е разположен на 3960  площ между странджанските села Българи и Кости. В него са установени  260 вида висши растения, което е 22 процента от странджанската флора. „Силкосия” и днес съхранява най-типичните реликтни горски екосистеми от източен бук и източен горун с подлес от лавров вид от южноексински видове – зеленика, вълче лико, лавровишня, джел, пирен,  калуна, пираканта, мушмула, тамянка, странджанска боровинка. 

Растителното богатство на резервата Силкосия е значително. Особен интерес за странджанската флора представлява наличието на голям брой терциерни реликти. В резервата са установени 16 реликтни вида и 3 ендемични растения.

Резерватът е трайно защитен и е в добро здравословно състояние. Той представлява интерес и е посещаван от голям брой туристи по строго определен маршрут.