Странджа

Актуално:

Странджа - приключения за сетивата

Под този надслов премина  тематичният ден на Природен парк „Странджа“ в гр. Варна. Събитието се проведе на 28 и 29 юнив Морската градина, до сцена Раковина  в рамките на изпълнението на проект „Устойчиво управление и устройство на Природен парк „Странджа“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ и държавния бюджет на България.

 

Длъжност:Старши счетоводител в ДПП”Странджа”, гр.Малко Търново, община Малко Търново, ул.”Янко Маслинков”1, 1/една/ щатна бройкав Дирекция на Природен парк "Странджа" въз основа на резултатите от проведения етап на основание чл. 27 при условие  на чл. 24 т. 1 от НПКДС .

 

І. ТАБЛИЦА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ НА КАНДИДАТИТЕ ПОЛУЧЕНИ СЛЕД РЕШАВАНЕ НА ТЕСТ:

 

Тестът се състои от 60 /тридесет/ въпроса. Всеки верен отговор носи по 1/една точка/.

Подготвени са три варианта на тест.

Изтеглен бе Тест /Вариант/ No 2 /две/.

Минимален брой верни  отговори – 30 /точки/

за допускане до интервю.

 

Име, презиме и фамилия на кандидата

Резултат по начина на чл.27

Окончателен резултат

забележка

Десислава Йорданова Бонева

59 точки

59 точки

няма

 

 

Село Българи

Намира се на 17 км от гр. Царево, на 300 м.н.в.
Стари имена: Ургари, Ургури.
Население: 131 жители
Разположено върху плоския гръб на планинско било, заобиколено от дълбоки долини, от селото се открива прекрасна гледка към нагънатите заоблени хребети на Странджа.

На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”, в миналото част от “Силкосия”. Околностите на селото са заети от вековни гори с подлес от зеленика.

За първи път е споменато в документ от 1454 година, което доказва, че е едно от най-старите странджански села, вероятно основано още по времето на Първото българско царство. Според проф. Божидар Димитров, жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната ни граница. Към края на ХІХ век остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.

Нестинарка

Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обряд и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес.

“Прихващането” на нестинарите и танцуването в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан са уникални за Европа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето за селото и за света. Овладени от “Господева сила”, нестинарите отключват свещени пространства, където влизат в най-истинното общение с Бог.

Църква “Св. Св. Константин и Елена”

Църква

Намира се в центъра на селото. Каменната църква е строена през втората половина на ХІХ век. През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание е опожарена ведно с цялото село. Възстановена е през 1910 г. Паметник на културата.

Коначето – храм на нестинарите

Коначето – храм на нестинарите

Намира се в центъра на Българи в близост до селската чешма. Конак е турска дума, която означава къща за живеене, място, в което се отсяда по-дълго време. Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи. Идеята за коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си. Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан. В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”. Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”. В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”.

Параклиси

“Св. Костадин” – на 1 км от селото в западна посока; “Св. Елена” – подновена столнина в западния край на селото; “Св. Илия” – на 1.5 км източно от Българи; “Св. Богородица” – на около  3 км северно от селото. Един най-големите  параклиси в Странджа с две аязми. Тук жителите на с. Българи се събират на 28 август, за да отбележат втория по значимост празник за селото, след нестинарския.

Частна етнографска сбирка

Разположена е в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Запознава с жилищната уредба от края на ХІХ и началото на ХХ век, с бита на големите селски семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много от примитивните сечива, използвани тогава.


ДПП Странджа работи по проект "Опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на територията Природен парк Странджа", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г."Околна среда 2007 – 2013 г.

English Българкси