Странджа

Актуално:

20 граждани на Швейцария и 50 души от Руската федерация посетиха ПП „Странджа”.

Пожарите са изключително  опасни за горите. Те унищожават всичко живо в природата и затова трябва да знаем как да боравим с огън в гората и как да се борим с огнената стихия. На тази тема беше поредната среща на учениците от Горската паралелка на училището в Малко Търново с директора на ПП „Странджа” инж. Владимир Димитров и инж. Христо Михайлов – началник на РУ на ПБЗН – М.Търново. 

Близо 1500 души взеха участие в 12-тото издание на Фестивала на зелениката, който се проведе на 9 и 10 май в м.”Св. Илия” край с. Визица.  ДПП „Странджа” направи празника както интересен така и полезен за своите гости дошли в Странджа от цялата страна, от съседна Турция, от Норвегия. 

Село Кости

Намира се на 25 км южно от Царево, на  7 км от главния път  Малко Търново – Царево, 71 м н.в.
Стари имена: не са засвидетелствани. Съвременното си наименование носи от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú.
Население: 351 жители
Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори. Намира се в зоната на разпространение на странджанската зеленика. В миналото е било нестинарско селище. Наследниците на изселилите след 1913  г. от с. Кости гърци са пренесли този обряд в две Солунски села и през последните 30 години го изпълняват и там.

Село Кости

Крайречните лъки всяка пролет се заливат от придошлите води на р. Велека. Често при тези разливи, реката наводнява долната част на селото.

В околностите на Кости има следи от металургична дейност. На юг от него се намира голям могилен некропол, както и отделни тракийски могили. В миналото селото е една от спирките по пътя Малко Търново - Ахтопол - Василико (Царево). 

До Балканската война е населено основно с гърци. При изселването си те оставят оригинални по своята архитектура къщи - сградите са твърде просторни по размери, двуетажни, отдолу с обор, обковани с дъбови дъски, но без прозорци, а оскъдното осветление се осигурявало от покрива с помощта на “подвижна керемида”. Няколко от тях са оцелели и до днес.

Конак

Заселването на Кости с българи започва след Междусъюзническата война (1913), когато турците ги изгонват от родните места в Източна Тракия.

Към средата на 20 век теснолинейка, превозваща дървен материал до морския бряг, е свързвала Кости с Ахтопол.

В околностите на селото са пръснати много параклиси: “Св. Петка” – одърче с аязма на 1 км северно от селото; “Св. Костадин” – на около 1.5 км западно от селото; “Св. Георги” – подновен дървен параклис с аязма на 4 км южно от селото, в м. Одерето; “Св. Димитър” – 1 км западно от селото; “Св. Илия” – на около 2 км западно от селото; “Св. Богородица” - на 3 км в югоизточна посока.

На югоизток от Кости, над м. Св. Богородица, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст около 800 г.

Селският събор е на 20 юли, в деня на Свети Илия.

Църква “Св. Св.  Кирил и методий”

Църква “Св. Св. Кирил и методий”

Най-красивата селска църква в Странджа. Наричала се е  “Св. Св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото. Разрушена по време на Преображенското въстание, през 1909 г. е наново възстановена и осветена. Забележителни в нея са дърворезбования иконостас, дело на един от последните странджански резбари – Пандил, и множеството реставрирани икони.


ДПП Странджа работи по проект "Опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на територията Природен парк Странджа", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г."Околна среда 2007 – 2013 г.

English Българкси