Новини
Седмица на гората в Природен парк „Странджа”
От 6 до 11 април 2010 г. отбелязваме поредната Седмица на гората. Мотото, под което се провежда празникът тази година е „Гората утре - нашата грижа днес”.
Горите са 85% от най-голямата в България защитена територия – Природен парк „Странджа”. В рамките на Проект „Опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на територията на Природен парк Странджа” екип от експерти изготви критерии за избор на стари дървета от местни видове, с достъпно за посетители местоположение; проведе полеви огледи за откриване на конкретни екземпляри и изготви финален списък, отразен и на карти. За 105 монументални дървета са изготвени информационни паспорти (вид и консервационна стойност, възраст, размери, здравословно състояние, други видове, за които се явява обиталище и др.). Те ще се поставят върху табели до 60 избрани вековни дървета, оформени като природни забележителности – атракции. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” Ос 3 “Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”:
Стотици са дърветата-гиганти, съхранени до наши дни в Странджа. Пълни изследвания за възрастта им не са правени. Един от малкото изследователи на вековните дървета - „ тази природна генетична банка” е д-р Дико Патронов . В своята книга „Към върховете на Странджа” той е отделил специална глава:
ЗА МОНУМЕНТАЛНИТЕ ДЪРВЕТА В СТРАНДЖА
Монументалните дървета-патриарси повишават „самочувствието” на гората и нейните стопани. Застанали пред двуметрови в диаметър гиганти по на 800-1000 години, всеки изправен сред невзрачни издънкови гори или в оглозгани от паша на кози и говеда пазлаци, ние разбираме нашата краткотрайност във времето и унизителната си себичност пред тяхното великолепие. Необходимо е единствено да се вслушаме в тяхното величествено шумолене, за да си представим колко много те ни превъзхождат в естествената йерархия и какви потенциални възможности имат странджанските гори.
Монументални дървета от горун, благун, лъжник, габър, източен бук и цер са разпръснати по цялата територия на планината от Старо Резово до Димана и Витаново, от Тисовица и Босна до Двата Близнака, Бръшлян и Керван сарай. Те вдъхват респект с издържливостта си и със силата си, надживяли човешката суета и неразумност при агресивното въздействие върху естествената природна среда.
Много са мотивите, заради които са съхранени стотици дървета-гиганти в планината. Запазването на тези природни монументи е свързано с тяхната култова роля при езическите и християнските празници. Около всяко селище на Странджа има сакрални места и параклиси, посветени на Св. Костадин, Св.Илия, Св.Троица, Св.Богородица, Св.Марина, Св.Пантелеймон, Божеиме и др.. Около тях свято присъствие са съхранили и многовековните дървета-гиганти. Под тях и днес се събират празнуващите от селищата, за да почетат светиите в параклисите, да отслужат курбани, да се повеселят в летните и есенни дни. Прегръщайки стволовете на огрмните дървета, всеки вярващ в тяхното магическо и лечебно излъчване, се „зарежда” за здраве и дълголетие...
Стотици са дърветата-гиганти, съхранени до наши дни в Странджа. Те биха били много повече, ако не беше пренебрегнато тяхното многостранно значение и през последните 40 години не бяха премахнати „научно” от нашите гори, под обвинението – „дървета-вълци”. С това действие на унифициране и опростяване на днешните гори, загубихме многократно повече от малката печалба на спечеленото от „старите баби” пространство за повишаване на „производителността” на горите. Губим цялото биоразнообразие във веригата, свързана със старите дървета – растения, птици, бозайници, влечуги, насекоми. За съжаление този процес продължи и до наши дни, с т.н. окончателни сечи, при което бяха изсечени в края на 90-те години монументални дървета край Евренезово, Близнак, Визица, Бръшлян...
Впечатляващи са грамадните дървета от странджански дъб, разпръснати из невзрачните гори в скалите на карста от Визица до Бяла вода и от Близнак до М.Търново. Те са уникални, защото се срещат само тук в Странджа....
Дърветата-гиганти в Странджа са в различно здраве – повечето са повредени от бури, от клонесто стопанисване или от старост, но за възрастта, до която са достигнали, те са витални и вероятно ше надживеят още много човешки поколения. Тези дървета не са технически атрактивни, но са велики, защото носят семето на гората от преди стотици години и се явяват приордна генетична банка.
Пълни изследвания за възрастта на монументалните дървета не са правени. За това, че дъбови дървета с диаметър над 160 см са на възраст около 800 години е наше предположение, основание за което ни дават направените пълни стъблени анализи в резерват Узунбуджак....
Високопарният повик за опазване на монументалните дървета не е достатъчен, за да коригира практиката в стопанисването на горите в Странджа. Преосмисляйки чрез тях бъдещата „очовечена” гора, горската практика трябва да ги създава, да ги възпроизвежда при формирането на сложната, многофункционална гора навсякъде, където се водят сечи и се оставят дървета на бъдещето...
На тази тема беше обърнато особено внимание и при изготвянето на плана за управление на парк „Странджа”(2003 г.). В него е заложена норма за запазване на стари, хралупати, с атрактивна форма, покрити с бръшлян или с други увивни растения дървета, или с гнезда на големи птици...
Идните поколения ще могат да преосмислят този модел, като оценят резултатите от днешните действия....
Странджанските монументални дървета са уникални за България и Европа и са неповторими за дървесните видове, които представляват, затова те са изключителна стойност за планината...
Странджанските гори могат още дълги години да се славят с живи хилядолетни дървета. Но дори и загинали, те са красиви и уникални паметници, защото дърветата умират прави...”
Из книгата „Към върховете на Странджа”
на д-р Дико Патронов,
един от радетелите
за основаването на Природен парк „Странджа”