Навършиха се 42 години от обявяването на резерват “Витаново”

На 3 декември т.г. се навършиха 42 години от обявяването на резерват “Витаново” – един от общо петте резервата, намиращи се в границите на Природен парк “Странджа”. Отстоящ на 6 km западно от Малко Търново и на 3 km южно от с. Бръшлян, резерват “Витаново” е обявен на 3 декември 1981 г., съгласно Заповед № 1113/03.12.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) при Министерския съвет. Целта за обявяване на резервата е запазването на типична за Странджа екосистема, за която е характерна т. нар. южноевксинска (южно-черноморска) растителност. Последната е разпространена единствено по най-южните брегове на Черно море (чието гръцко име е Понт Евксинус, откъдето идва и терминът “южноевксинска”) и прилежащите територии. Този тип растителност е най-добре представен в Кавказ, а в България, както и в целия ЕС, се среща само в Странджа и отчасти в Източна Стара планина.

Резерват “Витаново” е вторият по големина (площ: 1106.07 ha) и най-високо разположен сред петте резервата в границите на парк “Странджа” – намира се на 400–600 m н. в. Площта му е променяна двукратно след датата на обявяването му. Към първоначално обявената площ от 754.5 ha в заповедта за обявяване от 1981 г., Министерството на околната среда (МОС) добавя нови 357.9 ha съгласно Заповед № 1021/30.12.1992 г., увеличавайки по този начин общата площ до 1112,4 hа. През 2018 г. пък е издадена нова заповед от МОСВ с № РД-73/09.02.2018, за намаляване на площта на резерват "Витаново" с 6,33 ha до настоящите 1106.7 хектара. Резерватът има разработен План за управление, утвърден със Заповед № 865/30.12.2015 г. на МОСВ.

Възрастта на горите в резерват "Витаново" е средно 80–110 г. Тук са установени 462 вида висши растения. Най-добре представен в резервата е източният бук (Fagus orientalis). Тук се опазват най-представителните за Странджа образци на правостъбления “витановски” източен бук, много от които са с внушителни размери. Други дървета срещащи се в резерват “Витаново” са някои видове дъб, като цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) и източен горун (Quercus polycarpa). Тук виреят и видове растения, оцелели до наши дни от минали геологични времена и конкретно от времето на влажния и топъл период Терциер преди 65–1,6 млн. г.. Това са т. нар. терциерни реликти, към които спадат вечнозелените храсти странджанско бясно дърво (Daphne pontica), лавровишня (Laurocerasus officinalis) и колхидски джел (Ilex colchica). За последния именно в резерват “Витаново” е установена изключително рядката негова форма с жълти плодове (основният цвят на плодовете при вида са червени), открита през 2018 г. от доайена на лесовъдното движение в Странджа и един от радетелите за създаването на Природния парк – доц. д-р инж. Дико Патронов.

Сред животните, в резерват "Витаново" е едно от малкото естествени странджански находища на благороден елен (Cervus elaphus). Навремето тук са се срещали и мечки, откъдето идват и названията на някои местни топоними – Мечи дол, Мечовите поляни, Мечите долове и др. Сред птиците в резервата са застъпени някои видове, които са тясно свързани със старите гори – южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi), полубеловрата и червеногуша мухоловка (Ficedula semitorquata, F. parva) и др. От земноводните и влечугите се срещат южният подвид на кафявата крастава жаба (Bufo bufo spinosus), медянката (Coronella austriaca) и др.

В границите на резерват "Витаново" се намира и една от най-големите странджански пещери – Братановата. Името ѝ идва от думата "братан" (тур.: "разклонен"), тъй като нейните подземни галерии са разделени на множество разклонения. Поради спелеологичната и археологичната си стойност (в нея е открито древногръцко монетно съкровище от IV в. пр.н.е., гривна от бронз с инкрустирани фигури на змии и други материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и Средновековието), Братановата пещера е била обявена през 1981 г. за Природна забележителност (вид защитена територия със собствен статут в границите на Природен парк “Странджа”), но впоследствие, поради попадането ѝ на територия със строга резерватна защита, този неин статус отпада.„

Достъпът в резерват "Витаново" при провеждане на специализиран туризъм е разрешен единствено по строго определените и маркирани за целта пътеки. За извършването на научни изследвания пък е необходимо специално разрешение издадено от МОСВ. Всякакви други дейности в резервата, с изключение на неговата охрана, са забранени. За охраната на всички резервати на територията на Природен парк “Странджа” (вкл. и “Витаново”) отговаря МОСВ с неговото регионално подразделение РИОСВ – Бургас. За целта има назначени рейнджъри. Тази строга защита е вероятно най-надеждният и сигурен начин за съхраняването на такива територии с представителни и запазени непокътнати екосистеми.