/custom/data/backgrounds/page_nature2.jpg
05.06.2015

Резервати

Резерват “Витаново” (1112,4 ха)

Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка.

Чистите букови гори са разположени по влажните долове и ниските части на склоновете със северно изложение. Малко над тях са смесените буково-габърово-източногорунови гори (в горните течения на доловете).

В резервата е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на р. Мечи дол има балканска пъстърва.

В недалечно минало тук е имало мечки, за което може да се съди и по местната топонимия – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.

Влизането в резервата става само със специално разрешение от МОСВ за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила и маршрути.

Странджа резерват “Узунбуджак”(“Лопушна”,2581,5 ха)

Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.

От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници са  сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.

До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.

Резерват “Средока”(607,8 ха)

Разположен е върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Създаден е с цел запазване на обширните  вековни букови  гори и находища на редки и защитени растителни видове.

От ендемитите за Странджа се срещат червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.

"Средока” е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.

В резервата е разрешено извършването на  научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

Странджа резерват “Тисовица” (749,3 ха)

Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Обявен е с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. Нейни характерни представители са странджанската зеленика, колхидският джел, странджанското бясно дърво, пухестото горянче, багрилната звъника, мушмулата, букът, източният горун и др.

В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика. Реката и резерватът са наименувани на този вид, вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото.

“Тисовица” има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.

Резерват “Силкосия”  (396 ха)

Първият резерват в България, обявен през 1933 год. Намира се на 2 км северно от село Кости и на 1 км източно от с. Българи. В него са установени 260 вида висши растения. Съхранява най-типичните и реликтни гори от бук и дъб с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. По южните му склонове на по-бедни почви се срещат и изредени гори с пирен.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Типични за резервата са сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици.

Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата.

Съгласно Закона за защитените територии, охраната, управлението и контрола във всички резервати на територията на Природен парк Странджа се осъществяват от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.

 

Host: www.strandja.bg
Error Type: E_WARNING
File: Unknown
Line: 0
Message: Unknown: write failed: No space left on device (28)
Date/Time: 2022-08-18 09:50:12
 
Vars:
Array
(
 [_GET] => Array
  (
   [mod] => info
   [act] => show
   [id] => 37
   [lang] => bg
  )

 [_POST] => Array
  (
  )

 [_COOKIE] => Array
  (
  )

 [_FILES] => Array
  (
  )

 [_SERVER] => Array
  (
   [USER] => apache
   [HOME] => /usr/share/httpd
   [FCGI_ROLE] => RESPONDER
   [REDIRECT_UNIQUE_ID] => Yv3hJAow0vJEuxB63RV94gAAAAU
   [REDIRECT_PHPRC] => php.ini
   [REDIRECT_HTTPS] => on
   [REDIRECT_SSL_TLS_SNI] => www.strandja.bg
   [REDIRECT_STATUS] => 200
   [UNIQUE_ID] => Yv3hJAow0vJEuxB63RV94gAAAAU
   [PHPRC] => php.ini
   [HTTPS] => on
   [SSL_TLS_SNI] => www.strandja.bg
   [proxy-nokeepalive] => 1
   [HTTP_USER_AGENT] => CCBot/2.0 (https://commoncrawl.org/faq/)
   [HTTP_ACCEPT] => text/html,application/xhtml+xml,application/xml;q=0.9,*/*;q=0.8
   [HTTP_ACCEPT_LANGUAGE] => en-US,en;q=0.5
   [HTTP_ACCEPT_ENCODING] => br,gzip
   [HTTP_HOST] => www.strandja.bg
   [HTTP_CONNECTION] => Keep-Alive
   [PATH] => /usr/local/sbin:/usr/local/bin:/usr/sbin:/usr/bin
   [SERVER_SIGNATURE] => 
   [SERVER_SOFTWARE] => Apache
   [SERVER_NAME] => www.strandja.bg
   [SERVER_ADDR] => 195.69.121.136
   [SERVER_PORT] => 443
   [REMOTE_ADDR] => 44.200.175.255
   [DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [REQUEST_SCHEME] => https
   [CONTEXT_PREFIX] => 
   [CONTEXT_DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [SERVER_ADMIN] => webmaster@strandja.bg
   [SCRIPT_FILENAME] => /srv/strandja/php/index.php
   [REMOTE_PORT] => 56036
   [REDIRECT_URL] => /bg/info/37-rezervati
   [REDIRECT_QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=37&lang=bg
   [GATEWAY_INTERFACE] => CGI/1.1
   [SERVER_PROTOCOL] => HTTP/1.1
   [REQUEST_METHOD] => GET
   [QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=37&lang=bg
   [REQUEST_URI] => /bg/info/37-rezervati
   [SCRIPT_NAME] => /index.php
   [PHP_SELF] => /index.php
   [REQUEST_TIME_FLOAT] => 1660805412.0384
   [REQUEST_TIME] => 1660805412
  )

 [root_dir] => /srv/strandja/php/fw/classes_ext/filemanager/
 [_SESSION] => Array
  (
   [lang] => bg
  )

 [start] => 1660805412.0389
 [l1] => MainLib Object
  (
   [config] => Config Object
    *MAX LEVEL*

   [db] => Database Object
    *MAX LEVEL*

   [site] => Site Object
    *MAX LEVEL*

   [page] => Array
    *MAX LEVEL*

   [working_time] => 
   [cache_header] => 
   [cache_footer] => 
   [cache_menu] => 
   [cache_content] => 
   [months] => Array
    *MAX LEVEL*

   [indexTimes] => 
   [workingTime] => 0.25899815559387
  )

 [indexLogId] => 7465159
 [mod] => info
 [act] => show
 [id] => 37
 [isAjax] => 0
 [isPreview] => 0
 [html] => 
            
                
                    
						ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
						
                        
					
                        
                        
                        
                        
                        

						
						
						
						
						
						
						
						
						
                        
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
                    
                    


                        
/custom/data/backgrounds/page_nature2.jpg
05.06.2015

Резервати

Резерват “Витаново” (1112,4 ха)

Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка.

Чистите букови гори са разположени по влажните долове и ниските части на склоновете със северно изложение. Малко над тях са смесените буково-габърово-източногорунови гори (в горните течения на доловете).

В резервата е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на р. Мечи дол има балканска пъстърва.

В недалечно минало тук е имало мечки, за което може да се съди и по местната топонимия – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.

Влизането в резервата става само със специално разрешение от МОСВ за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила и маршрути.

Странджа резерват “Узунбуджак”(“Лопушна”,2581,5 ха)

Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.

От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници са  сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.

До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.

Резерват “Средока”(607,8 ха)

Разположен е върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Създаден е с цел запазване на обширните  вековни букови  гори и находища на редки и защитени растителни видове.

От ендемитите за Странджа се срещат червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.

"Средока” е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.

В резервата е разрешено извършването на  научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

Странджа резерват “Тисовица” (749,3 ха)

Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Обявен е с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. Нейни характерни представители са странджанската зеленика, колхидският джел, странджанското бясно дърво, пухестото горянче, багрилната звъника, мушмулата, букът, източният горун и др.

В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика. Реката и резерватът са наименувани на този вид, вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото.

“Тисовица” има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.

Резерват “Силкосия”  (396 ха)

Първият резерват в България, обявен през 1933 год. Намира се на 2 км северно от село Кости и на 1 км източно от с. Българи. В него са установени 260 вида висши растения. Съхранява най-типичните и реликтни гори от бук и дъб с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. По южните му склонове на по-бедни почви се срещат и изредени гори с пирен.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Типични за резервата са сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици.

Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата.

Съгласно Закона за защитените територии, охраната, управлението и контрола във всички резервати на територията на Природен парк Странджа се осъществяват от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.

 

[end] => 1660805412.2979 [workingTime] => 0.25899815559387 [times] => [ip] => 44.200.175.255 )
Trace:
Array
(
 [0] => Array
  (
   [file] => /srv/strandja/php/index.php
   [line] => 80
   [function] => ErrorHandler
   [class] => ErrorHelper
   [type] => ::
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

 [1] => Array
  (
   [function] => ErrorHandler
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

)