Намира се на 15 км южно от гр. Ахтопол, на границата с република Турция, на 20 м н.в.

Стари имена: Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война.

Население: 46  жители

Селото е разположено на висок скалист бряг над Черно море.

В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В м. Селски дол, на 3-4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион. В този район има надгробни могили.

В миналото селището често е сменяло местоположението си, заради непрекъснатите нападения от кавказките пирати (лази). Днешното Резово е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква “Св. Св. Константин и Елена”. Това личи от иконата “Всех святих” от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана от 1909 г.

След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства бежанци от село Яна и преселници от Малко Търново.

Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

На север от Резово е защитена местност “Силистар”, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия. На юг е долината на р. Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри.

Посещенията в с. Резово стават след проверка на личните документи от Гранична полиция.