/custom/data/backgrounds/page_nature.jpg

Растителност

Растителността на Природния парк представя съвкупността от всички растителни съобщества (фитоценози) в границите на защитената територия.

Странджанската растителност се отличава с фитоценотична специфика, уникална за Европа. Тя се отнася към биома на широколистните листопадни гори на умерения климат, най-широко разпространен на континента, но за разлика от горите от този биом, горите в Странджа се отличават с едификатори и доминанти от евксинската и субевксинската флора или със значимото присъствие на такива флорни елементи. В голямата си част мезофилните гори от източен бук (Fagus orientalis) имат вечнозелен подлес от лавровидни храсти, най-често от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), характерни за южноевксинската растителност, разпространена в Западното Закавказие, Колхида и Черноморското крайбрежие на Мала Азия, а в Европа съхранила се единствено в Странджа. Тези гори се отличават и физиономически от широколистните гори на умерения климат и формират собствен суббиом.

Горите в Странджа, заемащи 4/5 от територията на Природния парк, са остатък от терциерната растителност, съхранила се поради отдалечеността ѝ от кватернерните заледявания, меката зима, високите валежи и въздушна влажност. За странджанските гори е характерна инверсията, при която мезофилните букови гори с подлес от зеленика заемат долинните части на склоновете, а дъбовите гори се простират над тях. В сравнение с растителността в Колхида и Закавказието, съставът на терциерните реликтни видове в растителността на Странджа е силно обеднен. Това проличава най-вече по странджанското крайбрежие, включено в Черноморския ботанико-географски окръг, както и в най-западните части на Парка, попадащи в район Факия на окръг Странджа. В тези райони най-разпространени са церово-благуновите, а след тях – дъбово-габъровите гори, определени като субевксински хабитати. Чувствително присъствие в растителността на Природния парк имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calycinum), както и храсталаците от грипа (Phillyrea latifolia), памуклийка (Cistus incanus), тамянка (Cistus salvifolius) и др. Силно вторично разпространение, дължащо се на антропогенния фактор, имат храсталаците от келяв габър (Carpinus orientalis). Ксеротермните тревни съобщества, заемащи обширни площи по Крайбрежието и в западната част на Парка, спадат към производната растителност, тъй като са се формирали на мястото на унищожени в миналото от човека гори. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogon gryllus), на белизмата (Bothriochloa ischaemum) и на луковичната ливадина (Poa bulbosa).

По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките – гори от черна елша (Alnus glutinosa) и върби (Salix alba, S. fragilis), лонгози, крайречни ливади и др.

Host: www.strandja.bg
Error Type: E_WARNING
File: Unknown
Line: 0
Message: Unknown: write failed: No space left on device (28)
Date/Time: 2022-08-18 11:37:19
 
Vars:
Array
(
 [_GET] => Array
  (
   [mod] => info
   [act] => show
   [id] => 94
   [lang] => bg
  )

 [_POST] => Array
  (
  )

 [_COOKIE] => Array
  (
  )

 [_FILES] => Array
  (
  )

 [_SERVER] => Array
  (
   [USER] => apache
   [HOME] => /usr/share/httpd
   [FCGI_ROLE] => RESPONDER
   [REDIRECT_UNIQUE_ID] => Yv36P4SSVn9fvg8-i4bPFAAAABQ
   [REDIRECT_PHPRC] => php.ini
   [REDIRECT_HTTPS] => on
   [REDIRECT_SSL_TLS_SNI] => www.strandja.bg
   [REDIRECT_STATUS] => 200
   [UNIQUE_ID] => Yv36P4SSVn9fvg8-i4bPFAAAABQ
   [PHPRC] => php.ini
   [HTTPS] => on
   [SSL_TLS_SNI] => www.strandja.bg
   [proxy-nokeepalive] => 1
   [HTTP_USER_AGENT] => CCBot/2.0 (https://commoncrawl.org/faq/)
   [HTTP_ACCEPT] => text/html,application/xhtml+xml,application/xml;q=0.9,*/*;q=0.8
   [HTTP_ACCEPT_LANGUAGE] => en-US,en;q=0.5
   [HTTP_ACCEPT_ENCODING] => br,gzip
   [HTTP_HOST] => www.strandja.bg
   [HTTP_CONNECTION] => Keep-Alive
   [PATH] => /usr/local/sbin:/usr/local/bin:/usr/sbin:/usr/bin
   [SERVER_SIGNATURE] => 
   [SERVER_SOFTWARE] => Apache
   [SERVER_NAME] => www.strandja.bg
   [SERVER_ADDR] => 195.69.121.136
   [SERVER_PORT] => 443
   [REMOTE_ADDR] => 44.200.175.255
   [DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [REQUEST_SCHEME] => https
   [CONTEXT_PREFIX] => 
   [CONTEXT_DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [SERVER_ADMIN] => webmaster@strandja.bg
   [SCRIPT_FILENAME] => /srv/strandja/php/index.php
   [REMOTE_PORT] => 59840
   [REDIRECT_URL] => /bg/info/94-rastitelnost
   [REDIRECT_QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=94&lang=bg
   [GATEWAY_INTERFACE] => CGI/1.1
   [SERVER_PROTOCOL] => HTTP/1.1
   [REQUEST_METHOD] => GET
   [QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=94&lang=bg
   [REQUEST_URI] => /bg/info/94-rastitelnost
   [SCRIPT_NAME] => /index.php
   [PHP_SELF] => /index.php
   [REQUEST_TIME_FLOAT] => 1660811839.4899
   [REQUEST_TIME] => 1660811839
  )

 [root_dir] => /srv/strandja/php/fw/classes_ext/filemanager/
 [_SESSION] => Array
  (
   [lang] => bg
  )

 [start] => 1660811839.4904
 [l1] => MainLib Object
  (
   [config] => Config Object
    *MAX LEVEL*

   [db] => Database Object
    *MAX LEVEL*

   [site] => Site Object
    *MAX LEVEL*

   [page] => Array
    *MAX LEVEL*

   [working_time] => 
   [cache_header] => 
   [cache_footer] => 
   [cache_menu] => 
   [cache_content] => 
   [months] => Array
    *MAX LEVEL*

   [indexTimes] => 
   [workingTime] => 0.2590639591217
  )

 [indexLogId] => 7465629
 [mod] => info
 [act] => show
 [id] => 94
 [isAjax] => 0
 [isPreview] => 0
 [html] => 
            
                
                    
						ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
						
                        
					
                        
                        
                        
                        
                        

						
						
						
						
						
						
						
						
						
                        
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
                    
                    


                        
/custom/data/backgrounds/page_nature.jpg

Растителност

Растителността на Природния парк представя съвкупността от всички растителни съобщества (фитоценози) в границите на защитената територия.

Странджанската растителност се отличава с фитоценотична специфика, уникална за Европа. Тя се отнася към биома на широколистните листопадни гори на умерения климат, най-широко разпространен на континента, но за разлика от горите от този биом, горите в Странджа се отличават с едификатори и доминанти от евксинската и субевксинската флора или със значимото присъствие на такива флорни елементи. В голямата си част мезофилните гори от източен бук (Fagus orientalis) имат вечнозелен подлес от лавровидни храсти, най-често от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), характерни за южноевксинската растителност, разпространена в Западното Закавказие, Колхида и Черноморското крайбрежие на Мала Азия, а в Европа съхранила се единствено в Странджа. Тези гори се отличават и физиономически от широколистните гори на умерения климат и формират собствен суббиом.

Горите в Странджа, заемащи 4/5 от територията на Природния парк, са остатък от терциерната растителност, съхранила се поради отдалечеността ѝ от кватернерните заледявания, меката зима, високите валежи и въздушна влажност. За странджанските гори е характерна инверсията, при която мезофилните букови гори с подлес от зеленика заемат долинните части на склоновете, а дъбовите гори се простират над тях. В сравнение с растителността в Колхида и Закавказието, съставът на терциерните реликтни видове в растителността на Странджа е силно обеднен. Това проличава най-вече по странджанското крайбрежие, включено в Черноморския ботанико-географски окръг, както и в най-западните части на Парка, попадащи в район Факия на окръг Странджа. В тези райони най-разпространени са церово-благуновите, а след тях – дъбово-габъровите гори, определени като субевксински хабитати. Чувствително присъствие в растителността на Природния парк имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calycinum), както и храсталаците от грипа (Phillyrea latifolia), памуклийка (Cistus incanus), тамянка (Cistus salvifolius) и др. Силно вторично разпространение, дължащо се на антропогенния фактор, имат храсталаците от келяв габър (Carpinus orientalis). Ксеротермните тревни съобщества, заемащи обширни площи по Крайбрежието и в западната част на Парка, спадат към производната растителност, тъй като са се формирали на мястото на унищожени в миналото от човека гори. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogon gryllus), на белизмата (Bothriochloa ischaemum) и на луковичната ливадина (Poa bulbosa).

По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките – гори от черна елша (Alnus glutinosa) и върби (Salix alba, S. fragilis), лонгози, крайречни ливади и др.

[end] => 1660811839.7495 [workingTime] => 0.2590639591217 [times] => [ip] => 44.200.175.255 )
Trace:
Array
(
 [0] => Array
  (
   [file] => /srv/strandja/php/index.php
   [line] => 80
   [function] => ErrorHandler
   [class] => ErrorHelper
   [type] => ::
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

 [1] => Array
  (
   [function] => ErrorHandler
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

)