Горите заемат над четири пети от територията на Природeн парк „Странджа“. В най-голямата защитена територия в България вековните гори са 30% от горите и това е много повече от  средното за страната. Естествените масиви от стари гори – зелените великани на Странджа са най-ценните консервационно значими местообитания. Това се дължи както на обявяването на резерватите в Парка, така и на защитените местности, влизащи и в НАТУРА 2000. В тези вековни гори се срещат дървета от източен горун, благун, цер, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.

Днес на територията на Парка има обявени със заповед на Министъра на околната среда и водите общо 17  вековни дървета, от които 16 дъба и 1 бук. В процедура за влизане в регистъра на вековните дървета и обявяването им за такива по Закона за биологичното разнообразие са още 9 дъба /цер, благун и странджански дъб/ и 1 габър.

Дирекцията на ПП „Странджа“ подготви и издаде през 2015 г. книга за Старите гори в Природен парк „Странджа“.  В нея се посочва, че като стари гори  са отбелязани всички насаждения с основни дървостои над 100 години, както и гори с надлесни дървета с възраст над 100 години. С такива характеристики са над 4300 броя насаждения с обща площ на вековните гори над 27 000 ха и на  такива надлесните дървета – върху 6800 ха. Старите гори, преобладаващи от източен бук и смесени с източен горун са с подлес от зеленика, лавровишня и колхидски джелл Те носят най-високата природозащитна и рекреационна стойност на парка. Старите благунови и церови гори заемат 17% от залесената площ на парка, докато европейско значимите гори на източния бук и източния горун заемат заедно 13% /източния бук 6% и а източния горун – 7%/.

Вековните гори, които са и острови на старостта са от огромно значение за екосистемите. Редица научни изследвания показват, че горите във фаза на старост съхраняват изключително биологично разнообразие. Този факт се дължи на характерните за тези гори микроместообитания свързани с разнообразната структура на дървостоя, големия обем на мъртвите и стари дървета, както и процесите свързани с тяхното развитие. В такива гори, в които намесата на човек е сведена до минимум намират местообитания редки и застрашени видове птици вписани в Червената книга на България.

В исторически план лесовъди, са стояли в основата на инициативите за обявяването на първата българска защитена територия – строго защитената държавна гора “Горна Еленица – Силкосия” – 1933 г., в последствие и на резерватите “Узунбуджак”, “Витаново”, “Средока”, “Тисовица”, на големите защитени местности като “Парория”, “Велека”, “Батака” и други. Лесовъдската колегия има водеща роля при оформяне на предложението за обявяване на най-голямата българска защитена територия – Парк “Странджа”, както и при убеждаването на другите заинтересованите страни през 1993-1994 г. да подкрепят предложението за обявяване на Парка в съвременните му граници.

08.04.2020 г.

ДПП „Странджа“