Море и гори във фестивалните дни на зелениката

Море и гори във фестивалните дни на зелениката

 

В букет от емоции се превърна и тазгодишният 19-и по ред Фестивал на зелениката. На 13 май в покрайнините на Царевското село Варвара бе дадено началото на събитието, разкриващо символа на Природен парк „Странджа”.

Под галещото майско слънце имаше за всекиго по нещо – забележителни преходи – планински и крайбрежни, уникални гледки, вкусна и здравословна храна, срещи между приятели и близки, нови запознанства.

Гости на пролетния празник бяха проф. Мария Нейкова – управител на Бургаска област, инж. Георги Лапчев и Илиян Янчев – кметове на общините Царево и Малко Търново. Тодор Богомилов – експерт на ИАГ, поздрави присъстващите от името на Изпълнителната агенция по горите. С нас бяха и колегите от разположените на територията на парка Горски стопанства в Малко Търново, Звездец, Кости и Царево, и Ловното стопанство „Граматиково“, които винаги са подкрепяли начинанията ни.

С емоционално слово директорът на ДПП „Странджа” инж. Румяна Цвяткова приветства всички присъстващи. Директорите на ДГС – Малко Търново, инж. Калин Николов, и на ДГС – Царево, инж. Николай Вълчанов, бяха наградени с плакети за особени заслуги към Дирекцията на Парка.

Почитателите на разходките сред природата и величествените панорами се насладиха на пясъчни плажове, скални геоложки феномени, причудливи псевдофиорди, обширни плитки заливи, галерии от елши и ясени в лонгозните гори, вековни дървета. 

 

По маршрут се стигаше до каменист залив, покрит със скални фрески от причудливо нагънати пластове на седиментните вулканогенни скали, от който се откриват подстъпите към пролива Дарданелите. Този своеобразен музей на палеовулканологията под открито небе крие разнообразни, внушителни и причудливи „експонати“ – изяви на вулканичната дейност. Друга пътека водеше до скални езера, канари с огромни лавови късове, нахвърлени един върху друг, подобно на морени, гладко изветрени вулканогенни седиментни скали, някои от които наподобяващи килийки на пчелна пита. Крайна точка за други се оказа любимото и „фотогенично” скално място на стотици художници, фотографи и кинорежисьори, както и за българските хипари, които посрещат изгрева в първия ден на юли.